Астрономията е готино хоби! Ясно небе, звезди, красота ... малка част от нещата, които веднага асоциирам с нея. Наистина не е толкова популярна като риболова например, нито има репутация на "мъжкарско" хоби или пък идеалния начин на разпускане. Изненадан съм, че не малка част от младите хората в България, го намират за странна екзотика и губене на време.Разбира се, всичко това няма значение, достатъчно е веднъж да отправиш поглед към нощното небе и да се влюбиш в звездите ...
Усещанията, които провокира астрономията у мен, са силни и противоречиви. От една страна не мога да се отърся от сладката романтика на добре познатата картинката: нощен пейзаж, звездно небе и наблюдател. Бих казал, че има и носталгичен привкус, който в моя случай ме връща назад в детските години и топлите нощи на село. От друга страна знанията за вселената и нейните мащаби, разстоянията до другите звезди и техните светове и човешкия живот като временна и пространствена рамка във вселената, ме кара да се чувствам подтиснат и незначителен. Нашия познат свят: Земята и слънчевата система за просто капчица в океана на вселената, а човешкия живот - миг във вечността ...
За добри резултати в астрономията, е необходимо човек да избяга от големия град и да си намери тихо, тъмно и приятно място. В моя случай бягството беше от мръсната и голяма София към родното място на любимата: малкото и китно Етрополе. След 2 силни ракии със мезе салата, реших да изляза на двора на къщата и да погледам наоколо ... Повечето хора асоциират телескопа като неделима "част" от всеки астроном. В същност не е съвсем така. Изобщо не искам да омаловажавам ролята на телескопа нито гледките, които може да ни покаже. И все пак - хората понякога подценяват "силата" на бинокъла. Голяма грешка - той е наистина чудесен инструмент. Тази вечер оставих телескопа и се въоръжих само със SkyMaster 15x70:
Достъпен и мощен - наистина страхотен бинокъл. Започнах с най-забележимото на небосклона:
Макар и спрягана като голям враг на астронома, поради силната светлина, луната е една чудесна гледа дори с невъоръжено око. След като се полюбувах на нашия спътник (за кой ли път), преместих погледа към Марс, който се намира в съзвездието Лъв:
Усещанията, които провокира астрономията у мен, са силни и противоречиви. От една страна не мога да се отърся от сладката романтика на добре познатата картинката: нощен пейзаж, звездно небе и наблюдател. Бих казал, че има и носталгичен привкус, който в моя случай ме връща назад в детските години и топлите нощи на село. От друга страна знанията за вселената и нейните мащаби, разстоянията до другите звезди и техните светове и човешкия живот като временна и пространствена рамка във вселената, ме кара да се чувствам подтиснат и незначителен. Нашия познат свят: Земята и слънчевата система за просто капчица в океана на вселената, а човешкия живот - миг във вечността ...
За добри резултати в астрономията, е необходимо човек да избяга от големия град и да си намери тихо, тъмно и приятно място. В моя случай бягството беше от мръсната и голяма София към родното място на любимата: малкото и китно Етрополе. След 2 силни ракии със мезе салата, реших да изляза на двора на къщата и да погледам наоколо ... Повечето хора асоциират телескопа като неделима "част" от всеки астроном. В същност не е съвсем така. Изобщо не искам да омаловажавам ролята на телескопа нито гледките, които може да ни покаже. И все пак - хората понякога подценяват "силата" на бинокъла. Голяма грешка - той е наистина чудесен инструмент. Тази вечер оставих телескопа и се въоръжих само със SkyMaster 15x70:
Достъпен и мощен - наистина страхотен бинокъл. Започнах с най-забележимото на небосклона:
Макар и спрягана като голям враг на астронома, поради силната светлина, луната е една чудесна гледа дори с невъоръжено око. След като се полюбувах на нашия спътник (за кой ли път), преместих погледа към Марс, който се намира в съзвездието Лъв:
С бинокъл не може да види диска. Но това не ми попречи да си припомня, че на Марс е имало океани, а може би дори живот ... преди някакви си 3.5 милиарда години. Разгледах и Сатурн. Дори и през бинокъл се виждаха пръстените. Е не е като в телескопа, но все пак си бяха там.
Голямата мечка беше точно над главата ми и нямаше как да я пропусна, особено двойката Алкор и Мицар:
След това дойде ред и на звездните купове. Макар, че луната създаваше известни пречки за наблюдение на deep space обекти, не се поколебах да атакувам. Първо се порадвах на M44:
Спираща дъха гледка!!! Този отворен звезден куп е доста разпръснат и се вижда добре само с инструмент с широко зрително поле.
Насочих вниманието си към известния М13. Беше доста на изток т.е. далеч от най-добрата позиция за наблюдение, но все пак си заслужаваше:
За последно оставих М3. До сега не го бях виждал и реших да го оставя за десерт. Не беше много лесен за намиране с телескоп, но с бинокъла се справих бързо:
Ами това беше - чудесна вечер, приятна компания, страхотни гледки!
